Беларусите, които воюваха срещу Русия с Украйна, са изправени пред нова битка

Киев, Украйна – Иван Тамашевич се бори дружно със силите на Киев против Русия на разнообразни фронтове.

Но на 39 години, две години откакто се прикани, той се отхвърли от борбата по здравословни аргументи през март.

Измръзналото му рамо причиняваше вдървеност и болежка и присъединяване в борба се усещаше безконтролно, сподели той, защото можеше да изложи сътрудниците му в заплаха.

Вземането на решение не беше елементарно. Като беларуски войник, станал граждански, Тамашевич няма право да работи, да наема апартамент или да си отваря банкова сметка в Украйна.

Съгласно настоящото украинско законодателство задграничните бойци без позволение за престояване имат седем дни да изоставен Украйна, откакто нарушат армейския си контракт.

Няколко беларуси се причислиха към войната против Русия с вярата, че рухването на президента Владимир Путин ще смъкна и главния му съдружник – президента на Беларус Александър Лукашенко.

Връщането вкъщи би означавало отнемане от независимост.

Все отново има искрица вяра за Тамашевич.

Украинският парламент одобри на първо четене нов законопроект, който ще разреши на беларуски и проукраински съветски бойци да аплайват за украински паспорти, стига да се откажат от първото си поданство. Те ще получат позволения за престояване, само че не е ясно по кое време новите правила могат да влязат в действие.

Тамашевич дойде в Украйна през 2021 година, откакто Беларус стартира дело против него за присъединяване в всеобщи митинги година по-рано против хипотетични изборни измами, осъществени от Лукашенко.

За да остане в Украйна, той подаде молба за леговище преди осем месеца. Но той към момента чака решение.

„ Фактът, че съм се бил в украинската войска, няма значение. Говорих с офицери от SBU [Службата за сигурност на Украйна], които се занимават директно с беларусите, само че това са изцяло обособени клонове на държавното управление “, сподели Тамашевич неотдавна пред Al Jazeera в кафене в Киев. „ Опитът да повлияеш на моя случай би се смятал за корупция. Ето по какъв начин работи демокрацията. “

Но той не се оплаква. Той съумя да спести малко пари, с цел да оцелее до решението за леговище, и в това време се концентрира върху доброволчеството.

След като здравето му се усъвършенства, той може да се върне на фронта.

Не е ясно какъв брой беларуси сега се бият в Украйна, само че съгласно неофициални цифри може да са до 1000. Повече от 40 души са изгубили живота си в борба, съгласно осведомителния бюлетин Kyiv Independent.

Асоциацията на беларуските ветерани от войната в Украйна, фондация, записана във Варшава през 2023 година от беларуския деятел Павел Мариевски, споделя, че множеството беларуски ветерани сега са в Полша, страна, която е приела беларуси, бягащи от репресии в продължение на няколко десетилетия.

Мариевски, който е на към 30 години, също е деец.

След като напусна беларуски полк след шест месеца работа през 2022 година, той искаше да остане в Киев и да оказва помощ като доброволец. Но оставането се оказа по-трудно, в сравнение с очакваше.

„ Дойдох в миграционната работа и ме изгониха, тъй като съм беларус, а за тях аз съм от държава-агресор. Това, че се бих за Украйна, не оказа помощ “, сподели Мариевски.

Той се реалокира в Полша и скоро осъзнава, че животът на беларуския деец в заточение надалеч не е розов. Мнозина се борят да легализират престоя си, да намерят работа или да се върнат към граждански живот надалеч от украинските фронтови линии.

„ Човек може да се върне от войната, само че войната не го напуща толкоз елементарно. Аз самият съм се сблъсквал с това. Звуците на самолети и трамваи във Варшава ме изплашиха първоначално “, сподели той.

„ Един психолог се съгласи да работи с мен гратис, за което постоянно ще съм признателен. Но тези, които не получават психическа помощ, остават сами с проблемите си. И решението, което намират, нормално е алкохол или опиати. “

Мариевски, дружно със своите сътрудници някогашни бойци, отвориха фондацията, с цел да се оправят с техните общи провокации. Неговият колективен чат има повече от 100 членове, които се поддържат и ревизират един различен.

Максим, 25, който пожела анонимност, е член.

Той избяга от присъда затвор за присъединяване в антиправителствени митинги в Беларус и мина в Украйна през 2021 година

Тъй като беларуските управляващи имаха паспорта му, той не можа да узакони престоя си в Украйна.

След като Русия стартира пълномащабното навлизане в края на февруари 2022 година, той се причисли към беларуска част три дни след началото на войната и се бие до октомври 2022 година Той сподели, че напусна частично, тъй като загубата на приятели се оказа сложна за понасяне.

Но без документи той не можеше да остане в Украйна.

С копие на паспорт и акт за раждане в ръка той мина в Полша, където – след няколко часа инспекции за сигурност на границата – изиска леговище.

Първоначално той потърси помощ от приятелите си, тъй като не можеше да работи законно, до момента в който чакаше решението за леговище. Социалната поддръжка, която получаваше от полската страна, не беше задоволителна, с цел да покрие разноските му.

Той получи статут на емигрант шест месеца по-късно, само че счита, че би трябвало да има повече поддръжка за беларуските ветерани.

„ Полша би трябвало да сътвори някаква система за поддръжка, само че е малко евентуално тя да бъде въведена, в случай че не се случи нещо огромно в Беларус “, сподели той. „ За момента няма помощ, тъй че би трябвало да се грижите за себе си напълно самичък. “

Една година след основаването на Асоциацията на беларуските ветерани от войната в Украйна, Мариевски се усеща „ зарязан “.

Изглежда никой не се интересува от ориста на своите приятели, сподели той. През последната година не са получили нито едно подаяние.

Те финансират психическа и здравна помощ за ветерани посредством чип или благодарение на беларуската фондация By-Sol.

„ Кандидатствахме за финансиране от няколко организации, само че не успяхме. Както ми споделиха в всекидневен диалог, европейските и беларуските самостоятелни организации не желаят да ни финансират, защото считат, че сме бойци, участващи във войната “, сподели Мариевски.

„ Някои от момчетата са към момента млади, даже на 18 или 19 години. Животът им е пред тях. Трябва да им помогнем. ”